Ти си нейно величество Кралската кобра. 
Красива и изящна.
Покоряваща красивите гори на Индонезия в търсене на храна. 
Кралската кобра, била много гладна и след време попаднала на своята жертва. 
Тя примамва жертвата си, която е заслепена от омайната ѝ красота. 
Кобрата напада своята жертва, впиваща си големите напълнени с токсичния елексир зъби в нежното ѝ вратле.
Тя я хваща в топлите си прегръдки, усуква се в жертвата и бавно пуска отровата зловеща, която бавно и мъчително влиза във вкусната ѝ кръвчица. Така тя бива отровена и удушена.
Когато жертвата е готова и до капка силити ѝ източени, Кобрата е готова да я  погълне.
Жертвата минава дълбоко във мразовитото ѝ гърло и така тя се губи в храносмилателния тракт, където тя е готова да се разложи.
Роднините на жартвата скърбят, но не могат да направят нищо. Те знаят, че ще бъдат следващите, които ще вкусят от токсичния и парализиращ елексир.
Жертвата невинна, как изгуби своя едничък живот, а кобрата с голямо задоволение си почива в горичката омайна.