Една красавица познавах,
царицата на този край.
Аз с тази песничка възпявам,
емблемата на Първомай!
Тя беше песен многогласна,
сексапилна, много страстна,
тя бе жената на Амур,
жена без всякакъв кусур!
Със тънка снага, мили Боже,
не можеш да и устоиш!
С една усмивка само може
да те накара да не спиш,
и тъй с опашчица подвита,
след нея клюмнал да вървиш,
и разболял се от мерак,
да и робуваш пак и пак!
А тя пък нашата хитруша,
все знае где, какво и как,
накара всички да я слушат,
и все да вика:"Виж ме пак!"
1950 г. Първомай
Преработена - днес
© Христо Славов Всички права запазени