Patrizzia (Надежда Ангелова)
2195 18444
29.08.2024 г., 7:42 ч.

Kрасива 

  Поезия » Философска
68 0 2

От чаши неизмити аз не пия,
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.

 

В бордеите, в които и не влизам,
направили ми рабош, че и два.
Облекли ми конопената риза
и разпнали ме трижди за това.

 

Отровата, която не горчи ми,
наливат щедро в мръсния бокал.
А дългове докрай неизплатими,
аз нямам. Бог е взел и Бог е дал.

 

Но май си правят сметка без кръчмаря,
от злоба перманентно вцепенен.
И другата ми буза да ударят?
Щом вятър стигнат – стигнали са мен.

 

Светът на глинени нозе се клати,
а с моята любов – в очите трън,
венец ми вият юди и пилати,
красива съм в пиянския им сън...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??