Красива си, когато сутрин
очи отвориш вдъхновена,
съзреш ме с твойте мисли будни,
от радост и мечти пленена.
Красива си, когато денем
виждам със поглед как играеш
и с нежност и любов дарена,
в страстта неземна ме омаеш.
Красива си, когато вечер
коса отмяташ уморена,
в прегръдката ми топла, мека,
ръце отпуснеш върху мене.
Красива си, когато нощем –
заспала, с мислите танцуваш
и чувствам, че щастлив съм още,
щом с мен във сънищата плуваш.
© Данаил Таков Всички права запазени