От твоите красиви лъжи,
хиляда и една на брой,
душата ми се вече измърси…
Не намирам аз покой.
Да предричам дали с усмивка
ще ме погледнеш ти в очите,
или с високо вдигната глава
през мен ще минеш, сякаш през мъгла…
Изморих се да се лутам вече
сред чужди мисли, образи, пътеки…
За игрички времето изтече,
раните от тебе хич не са ми леки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация