Говори ми красиви лъжи,
че от истини грозни боли ме.
Суетата във мен съживи
и със щастие мнимо дари ме.
Че в живота - илюзия кратка -
красотата така очарова.
Красотата - локумено сладка -
за сърцето - желана отрова.
Красотата е дрога опасна -
тя съзнанието обладава.
Тя ни хвърля на музите страстни
и в студените нощи ни сгрява.
Красотата ни води до лудост,
в нея има метежна искра.
Аз мечтая за нейните устни
като цвете за капки роса.
Аз желая я - тя се надсмива -
тъй надменна и палава фея.
Във аления залез се завива
и ме оставя само да копнея.
За жалост истината ме простреля,
като куршум от безмилостна цев.
Красотата в моята постеля
ще дойде само ако е на кеф.
© Таня Гулериа Всички права запазени