Носталгия по лятото не ме измъчва,
щом зимата намирам си подслон
във тихата квартална кръчма,
където е един и същ сезон.
Където мога сам, на чаша вино,
спокойно да напиша стих
за някаква любов през зимата,
или за любовта, която не открих.
Където мога да изпея песен,
пред няколко пияни мекерета,
да удряме по масата с юмруци,
да псуваме, да се наричаме "братлета".
Където мога през прозорците да гледам
по тротоара как минават хора –
намръщени, студени и безлични...
Едни угрижени, физиологични хора.
Каква носталгия по лятото да имам?!
Майната му, казвам, на сезона!
Красотата на мустанга е във свободата.
Във свободата брат!... А не във коня!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов Всички права запазени