Поканих те на танц... нахално
(„дами канят" не беше обявено),
облечена в държание скандално
и с рокля в греховното червено...
Отказа ми, (приличие привидно)
ала изпиваше с очи... до голо...
И пожела ме, вярвайки наивно
цената си, че ще покажа скоро.
Аромат на жасмин те облада:
нежното ухание... копнеж роди.
Разкъсани окови, сноп топлина,
желание за допир, страст гори...
Прогарящо усещане за жена
и мисли прииждащи на орди...
Тангото свърши, шанс отлетя
ритъмно с последните акорди...
25.05.2009г
(цикъл "Галещо перо")
© Анета Саманлиева Всички права запазени