МаЖор (Мария Божкова)
93 90
17.05.2017 г., 6:51 ч.

КРАЯТ 

  Поезия » Пейзажна
468 0 5

Прииждат в мисълта ми слепи думи,

изказани отдавна помежду ни.

Скалисто-вкаменени са ръцете.

Застинали – вълните в дробовете.

Бъдното линее тъй безлично,

удавено в морето прозаично.

Вятърът охлажда световете​.

Изчезват на дъгата цветове.

Лястовиците, на юг са отлетели.

Чувствата – до болка изтрезнели.

Леден е и бризът на южняка.

Самотата призрачно ни чака.

Апокалипсис. Мрак. И краят...

След него следва адът... или раят...

 

Края днешен – утре е начало,

с надеждата във фениксово тяло!

© Мария Божкова Всички права запазени

16.05.2017 год.

МаЖор

/посветено на други/

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??