8.12.2007 г., 21:10 ч.

Краят на безкрайността... 

  Поезия » Друга
5.0 / 8
758 0 10
Краят на безкрайността...
06.12.2007
Очите ми са две куршумни рани,
ръцете ми - наситени с грехове,
душата и сърцето ми са плодове небрани.
Любов събирах в своите нозе.
Любов събирах, но и просех.
С едно сърце, с една душа,
и винаги в себе си аз носех
едничка искрена мечта.
Мечтата срещаше стени студени.
И черни каменни сърца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Предложения
  • Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
  • Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...

Още произведения »