8.12.2007 г., 21:10 ч.

Краят на безкрайността... 

  Поезия » Друга
5.0 / 8
759 0 10
Краят на безкрайността...
06.12.2007
Очите ми са две куршумни рани,
ръцете ми - наситени с грехове,
душата и сърцето ми са плодове небрани.
Любов събирах в своите нозе.
Любов събирах, но и просех.
С едно сърце, с една душа,
и винаги в себе си аз носех
едничка искрена мечта.
Мечтата срещаше стени студени.
И черни каменни сърца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Предложения
  • До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
  • > Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не ...
  • Няма го. Няма го вече сърцето ми. Бомба разкъса го зверски. С болка отломки-гротески пръсна във възд...

Още произведения »