Oт хълмовете спуска се мъгла
зората в мрачен дим се задушава
загина и последната звезда
във пушека на сетната жарава
от равнините пара се издига
от езерото някога прохладно
и днес звезда в водите му намига
една звезда червена, кръвожадна
кърви небето със гореща кръв
сияние от него се усеща
върхът планински то поглъща пръв
скалата стича се така зловеща...
върхът се срути в езеро от кал
от кал червена мръсна и зловонна
дочу се съсък безсловесен жал
последна капка от река безводна
Небето пламна въздухът гори
превръща всичко във море от пепел
звездите падат камъкът скимти
последният си ден и той усетил
© Борислав Ангелов Всички права запазени
Надеждата...