Животът напуска ме бавно.
Душата ми излита плавно.
Обзема ме мъка, тревога,
да си тръгна не искам, не мога.
Заминавам надалече,
връщане няма вече.
Тялото ми в студ е обгърнато.
Не плачи, дете непрегърнато.
Усещам, че се извисявам,
летя в небето
Плаче детето.
Не знае, че аз му прощавам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация