Не мога да редя красиви стихове -
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено,
ранено от студено безразличие,
от безсърдечност без жал покосено,
вяло тупти - самотно и ничие...
Прегръщах лудо красивите мечти,
съвсем заслепена - към слънцето летях,
с обич и нежност, ефирни и чисти,
щастливо танцувах и в огън горях. ...