Краят на прикзката
В някой тих, дъждовен ден
тази прикзка ще свърши
с остър нож в едната ръка
и измачкан лист в другата:
Обичах - твърде много...
страдах... и горях,
извършвах грях след грях.
Плаках и ранявах...
ставах, но кървях...
Забравях... може би за ден,
за час, за миг... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация