КРЕХКА ВЕЧНОСТ
На жена ми
Сами ще чоплим вече свойта участ...
Трохите тъжно масата преглъща...
Притоплените спомени ще учат
на самота опразнената къща...
Децата наши пътя си поеха,
а срещите ни с тях са преброени...
И свидна ни е всяка тяхна дреха,
играчките им, в шкафа подредени...
Ще се завръщат, както всяка пролет
тук птиците долитат, пристрастени
към родното гнездо. А наш'та роля
е да посрещнем късните промени...
Че Времето застоя не прощава –
ехти камбанен звън за алилуя...
И, щом за нас удари час, тогава,
небесните си грижи ще обуем...
... Но блика радост в детската ни стая! -
Там наш'то внуче утешава мечо...
Разнежени, със теб ще разпознаем
в наивността му свойта крехка вечност...
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени