В стара къща заживява тихо,
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични,
с обич и раздяла му се вричат,
слънчевите свои дни помръква,
думите добри сякаш откъсва...
Нещо в мене вироглаво ме раздира,
миг по миг безценни скрива...
Знам, за мене е привързано
и дарявам му от моя въздух... ...