Животът е една кратка вечност

и постоянна борба срещу вятъра,

споменът винаги стои далечен,

а всичко останало е само театър.

Крепостта си за в бъдеще изгражда,

а миналото го укрепва и мотивира,

даже собственият му глас се обажда –

цар Спомен накрая ще триумфира.

Макар и жертвите да са безброй,

царят собствената си съдба плете,

въпреки никакъв успех да няма той –

историята някога за него ще чете.

Войната на живота продължава

и когато крепостта е под обсада,

а заповедта е – никой да не шава,

дори цар Спомен да гори на клада.