Ще Ви разкажа приказка - крилата - за папагал с крила, но без пера:
Живял си папагалът от години, в голяма клетка с тънки железца.
Живял си и се радвал на внимание - от хора със добрички уж сърца.
Дарявали му лакомства и семки, но той мечтаел... да политне над света.
Понеже бил интелигентна птица, изучил азбуката ни до край
и даже се научил да говори, но най се справял с кучешкия лай.
Когато се покажела луната – от смуглата гора се чувал вой
и папагалът пърхал със крилата (безпомощно) - във клетката – конвой.
Додеяло на тази умна птица. Отказал се от всякаква храна.
Дори не клюцал вече вкусна пица, не лизвал нито капчица вода.
Стопанинът напразно го подканял, предлагал най-отбраните зрънца,
но папагалът нервно обикалял - в своята клетка с тънки железца… ...