Изписах текстове безброй,
нахвърлях думи хаотично,
в опит да опиша по начин свой,
болката, която ме облива.
Миналото все намира ме,
дори в тълпа от светли дни и радостни лица
и със схватка ледена и зла се вкопчва в мен
и започва бавно да прогонва мойто светлина.
Затрива мигове щастливи, настоящи топли цветове
и бута ме назад към времето лъжливо- там,
където оставих част от своето сърце.
Ритам аз, ридая и се тръшкам, не искам отново да се връщам ...