26.01.2010 г., 22:28 ч.

Кристален звън 

  Поезия » Пейзажна
753 0 11



Бяла нощ.

От студ,

вятърът дори се скри.

Затвориха прозорците

премрежени от ледени цветя

очи.

Към близката бреза,

луната лъчите си протегна,

за да я погали,

но не успя -

по сребърните струни

се търкулнаха сълзи,

посипаха се бавно

върху вейките смълчани.

Ветрецът

иззад ъгъла надникна,

боязливо клонките й разлюля

и кристален звън

в тишината

плахо прозвуча.

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??