Далече, далече, сред гъста гора,
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя
вълшебница шета умело в снега,
магията нейна пулсира, искри
слова най-омайни неспирно шепти:
- Снежинки-брилянти, блестящи сестри
летете- идете в онези земи
където живее побратим един-
чаровно усмихнат, могъщ господин. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация