Всеки ден поглеждам огледалото, а то ме гледа някак изкривено, от края се оказвам във началото и виждам се различно - раздвоена. Усмивката ми някак е увиснала, не истинска и бие на фалшива, като че ли от всичко й е писнало, а очаква да прилича на щастлива. Очите ми... предателски издават, прозира в тях пропитата умора, с тъгата са на "ти" и се познават какво да кажа... не е за пред хора. Все пак е жива - още се показва, има място отредено там за нея, ще дойде чакана - спонтанен спазъм. Ще продължа привидно да живея.
Трябва да смениш това огледало! По- добре е да се оглеждаш в очите на любимия- там със сигурност ще си прекрасна!
Хич не им вярвай на огледалата. Аз като ида в магазин за облекло, всичките ме изкарват стройна и слаба, а в действителност съм ренесансов тип...
Като те гледам на снимката
каква нежна красавица си,
това огледало е за изхвърляне!
Прекрасно стихотворение, но
позволи ми да не ти вярвам.
В интерес на истината понякога
всичко ни изглежда криво. Но само
понякога.С много обич за теб.
Аман от тези криви огледала
и младите вече не показват нормално!
Не се гледай,често в огледалото,
а се усмихвай докато ти стане навик!
Прекрасен стих,Ели!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.