Кризата

Ще свърши ли, се питам аз,

житейската ми криза?..

Ще имам ли да  ям хляб,

да нося чиста риза?

Какво  със мен  ще стане след това...

От тези мисли ме боли глава...

Аз помня много дни,

последвани от дълги нощи,

до днес които съхраних,

и в мене хлопат  още

забравените думи и дела,

разхвърляни по  цялата  страна.

Аз трупам, като банките,

безценния си опит,

но върху мене се разсъхват

стягащите скоби...

и аз ги гледам само

отстрана,

а Кризата

развява знамена!

Но този факт световен,

душата ми не стряска,

затуй и Кризата е тук -

със златната каляска.

Проблеми хиляди

ще   създаде,

и щял живот

от мене ще  краде.

Катеря се да се спася

по козите пътеки,

а дните  ми  се нижат -

ни хубави, ни леки, леки...

Спасителя за  мен  ще е герой!

Какъв  човек съм станал,

Боже мой!?