линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
28.06.2010 г., 12:07 ч.

Кройка 

  Поезия » Друга
778 0 27

Кройка

 

Преди да ми поникнат ръбовете,
бях пролетна следа от сняг по върховете.
Ти взе ли първия копнеж на дългото завръщане,
поискало ме за прегръщане...?

Подмина лятото зенита на въпросите.
Ръб втори - ние сме сред босите!
Пестим от всяка важна шир-потребност
и кърпим - кърпим крехката си тленност.

Ръб трети - аз и ти, и тя - не ставаме за "ние"!
Ами сега? Тя, Любовта, при кой ли ще се скрие?
Четвърти ръб - Неволята е нависоко и над света пече -
препича всяка истина... Жестоко!

Не ти харесват ръбовете, знам,
но кой, кажи, докара ни до там?
Нима възможно е след всяка тъпа грешка
с едно "прости" да ми ушиеш нова дрешка?

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... бездрешието на истината се облича само с любов...
  • Ачо, Благодаря ти
  • Широко скроен човек може да ушие тази кройка. Поздрами!
  • Веселка, Петинка-добре сте ми дошли
  • Едно "изръбено" от мен Благодаря!
  • Мъдро!!!Интересно!!!Нестандартно!!!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Елена, аз също смятам, че е възможно Хубаво е и сърцето, и душата да умеят да прощават, а още по-добре би било да не им се налага да го правят.
    Благодаря, Любомир! Хората, които срещаме по пътя си понякога ни радват най-много.
    Сърдечни подрави!!!
  • А ти хубаво кройка си извадила...Поздрав и само майстори шивачи да ти шият дрешки!!!
  • Възможно е, Светланче, напълно е възможно едно "прости" да направи чудо... стига душата и сърцето да го кажат това "прости"...
    Много хубав и замислящ стих, поздравления!!!
  • Благодаря ти, Елена!
  • Много дрехи трябва да се 6ият.Гре6ките не свър6ват.Хареса ми .
  • Борис, Боби- Благодаря Ви!
  • Проникновен стих за опризматяването на личността! Всеки ръб... ражда сянка! Поздрав за оригиналноста!
  • Виктор, Никол- с кърпени дрехи се живее Те по-скоро са проблем на нашето самочувствие. Искреното желание да дадем и приемем прошката е това, което прави възможни "новите кройки" на нашите взаимоотношения. Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!!!
  • много хубаво и мъдро...и да се зашие перфекно - кърпеното личи...
  • Благодаря на:
    Стеляна- за подкрепата
    Агоп- Двата Вълка-за разбирането и искреността, за поетичния оазис, създаден от него-и за хилядите глътки истина, които намерих там.
    Нели-за поздрава, аз също те поздравявам, Нели
    Христина-дано дълго още споделяме своите "питанки"
    Цонка-животът създава оригиналните идеи
    Маги- нежността на твоята поезия живее в душата ми
    Илко-по кожата на съдбата-ръбове колкото искаш!То здраво място май не остана...!
    Сърдечни поздрави на всички Ви и още веднъж Ви Благодаря!!!
  • оригинална идея...чудесен стих, Светле.
    образно и красиво.
  • Харесах ,много!Поздравления!!!!
  • Нима възможно е след всяка тъпа грешка
    с едно "прости" да ми ушиеш нова дрешка?
    Страхотно е!
  • Поздрав и от мен за стихотворението!
  • трудно се шие нова дрешка, Светле....
    с едно "прости" е още по трудно....!!!

    прегръдки....
  • Много оригинално и много ми допадна!
  • Роси,Ласка, Ивон, Ангел...Благодаря Ви! Времената са такива, че човек сам прави избора как да живее с "ръбовете" си. Сърдечни поздрави, Приятели!!!
  • Едва ли е възможно, Светлана!
    Ръбовете пак си остават...
    Оригинална идея в тъжен и хубав стих!
    Привет!

  • ако можеше.... не би имало кърпени дрешки
    много хубаво!
  • "Преди да ми поникнат ръбовете,
    бях пролетна следа от сняг по върховете."
    Възможно ли е опрощение, което да заглади тези ръбове и лирическата героиня да се върне към първоначалната си кройка за дрешка?
    Допадна ми това опоетизиране. Поздрав!
Предложения
: ??:??