Намерих саморасла круша.
Направо сладка като мед.
Под нея славеите слушам.
Извадих може би късмет
или пък майката природа
чрез птиците ми я пося.
Обичам ей така да бродя
или тревица да кося,
да спра под нея за отмора,
да пийна мъничко вода...
Берат я птици, други хора,
но аз не виждам в туй беда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация