Кръчма е нощта, косите ти обляла,
и в този миг отмервам час,
откакто аз те срещнах на портала
на виненочервената си страст.

Следях те с поглед, също ти,
повикаха ме бели пръсти,
Луната стенеше Против,
но втурнах се. И се прекръстих...

Два ручея очи сега отвори...
душата, жадна, дебрите разгърна,
безсилна със вкуса ти да се бори -
прикриващ тайните ти на по-тъмно

И вкусих от червената ти чаша
най-изкусителния еликсир,
прошепна ми наум "нощта е наша -
до дъно ме допий... не спирай!"