26.07.2012 г., 23:34 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Философска
691 0 1
Когато бях дърво и не ме прегръщаха,
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха,
корените на дървото ме величаеха
и тичах да ги поливам със топлина,
а при хората лекувах своята самота.
Когато се напих, знаех къде да повърна,
подпрях се на дървото, без да го зърна,
горкото бе самотно и ще се стопли,
а то даваше да го прегърна без вопли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Предложения
: ??:??