evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
10.10.2010 г., 17:50 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Философска
589 0 3

Есен! Прасковата нежна  пак  е оголяла!

Посърнала, унила, чака зима бяла.

С пръсти вледенени вятърът я брули,

със саван мъглата сива я забули.

Примирено сякаш края си очаква,

гарван на върха ù жално я оплаква…

 

 

Ала  пролет нежна я целуне страстно,

с ласка  я погали слънчицето ясно
и  рояк надежди -  пъстри пеперуди,
 от студа пленени  за живот се будят.
Пак цъфти дървото - още по-красиво!
И за плод се готви – весело и живо.

 

 

Тъй и ти, Човече, в бури и неволи,

за момент  изгубил за живота воля,

тъжно се прощаваш със деня последен,

с чувство на обречен и на непотребен.

Като че за тебе слънцето не грее.

Като че за  сбогом птицата ти пее…

 

 

Но усмивка топла, ласкава, човешка,

бързо ти напомня, че това е грешка.

Че след всяка болка и след изпитания,

преражда се душата, пълна със желания,

със надежди нови и с мечти красиви,

за да изживее нови дни щастливи.

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кръговратът осигурява равновесието както в природата, така и в човешкия живот, но винаги е по- добре да има повече сбъднати мечти и желания. Поздрав!
  • !
  • "Че след всяка болка и след изпитания,
    преражда се душата, пълна със желания,..."
    !!!
Предложения
: ??:??