Последното листо пое по пътя си към рая
Прегърна я( земята) и се сля с нея
Благодари на вятъра, че най накрая
Се вля в прегръдките на „Гея“ .
Полегна, скри се в пръстта и мека
Задачата си ще изпълни пак
Ще се превърне в почва, нека
Ще следва кръговрата, няма как.
И вярата, че дава, го изпълва с любов,
Че ще помогне да порасне нов живот
Напролет пак ще бъде, пак ще е готов
Да следва матрицата на бог.
© Hristo Hristov Всички права запазени