Раждаме се, за да живеем,
но цял живот се борим, за да оцелеем.
Какво сме в същност? -
души под похлупак?!
Корабокрушенци?! Кой е умен, кой глупак?!
Все нещастници сме жалки!
Добре, че на земята има радости малки,
и вяра, и заблуда, и въображение.
Какъв е смисълът на цялото това движение,
на този кръговрат,
щом всички, що се раждат, накрая превиват врат
и умират - беден и богат,
и прост, и учен, и хитър, и подлец?!...
Но все един и същ ветрец
над гробовете им ще вее,
и все едно и също слънце ще им грее,
и все една и съща песен славей ще им пее...
Толкова различни сме всички ние над земята,
а тъй еднаква е съдбата ни под нея,
щом в недрата свои тя ни приюти.
Къде отиват след смъртта душите ни? -
не зная,
но чрез нашите останки
продължава кръговратът на земята.
© Анна Попова Всички права запазени
Умееш да посочваш нещата, такива каквито са!