Когато ти е слънчево в душата
и мислиш, че светът е място чудно,
усещаш аромата на цветята
и грижите са тъй абсурдни.
И песенно ти става някак
и се усещаш млад и влюбен
и искаш вечно в чудесата,
да крачиш светъл и изгубен.
Но скоро слънцето залязва
и облаци надвисват гневно,
душата става страшно празна
и се смаляваш постепенно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация