Кръстопът е животът ни омагьосан,
накъдето смирено да тръгнеш
ще можеш ли крайните дарове
на изтеклото време да зърнеш?
Дали ще можеш ти да се пречупиш
и сетивата свои да разчупиш,
за емоциите тайно отлетели,
ограбени от кръстопътищата бели?
Дали, когато рискове поемаш
и на живота пътищата не приемаш,
запазваш в себе си искрата,
създала тебе, тук от обич сляпа? ...