Кръстопът
Пътека тясна в мир и покой
изминавах с години в зной и порой,
с поглед уверен, напред устремен,
без да съзирам зараждащ се ден.
Без план, без сценарий от някой невеж,
без страх, без посока, но с душевен стремеж,
просторът съдбовен пред мен се откри,
сърцето ми спира, умът ми шепти:
„Пред себе си гледай, страха преглътни
така се постигат всички мечти!".
Водопади затихват в неподвижен застой,
природата тръпне за очакван двубой.
Изненадващо пада лъчът-просветител,
а светлината облива таз човешка обител.
Сцена, герои, завеса и дим,
пътища много, а избор - един!
Пътят се разделя, а възможността една.
Какво да правя - да се слея, или да продължа сама?
Това разкъсва ме отвътре
и не ми дава покой нощес.
В коя посока да поема,
да бележа ли живота си с прогрес?
21.02.2008 г.
22 г.
© Исето Петкова Всички права запазени