kapito (Капи Капито)
19 148
12.10.2010 г., 15:45 ч.

Кръстът 

  Поезия » Философска
1191 0 6

Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.

Дали на мен, или на някой друг?
Дали за други също съществува,
или една съм само грешна тук,
или за тях изобщо не си струва?

Към него водят хиляди пътеки,
на него поклонил се е градът,
помогнал би на болни, глухи, слепи,
на всеки, както си му е редът.

Сред бурята едва-едва се вижда -
не бива с поглед, със сърце се взри,
произнесù наум една молитва
и ничком в себе си го покани.

...

Като го имам, Господи, при мене -
те питам предпазливо в мисълта си -
ще съм благословена или вече
ще трябва да го нося на гърба си?

© Капи Капито Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • "...не бива с поглед, със сърце се взри,"
    Прекрасно и истинско...
    Със сърца се виждат много неща.Поздрав!
  • ,,...със сърце се взри,
    произнесù наум една молитва
    и ничком в себе си го покани.''

    !!!
  • Кръстът е тежък, но с това прави гръбнака ни по-силен...
    Поздравления за постигнатото внушение!
  • страхотна идея...и изпълнение ...всеки носи своя си, аз си мисля, че са еднакво тежки, просто някой не могат да носят такава тежест и им тежи повече.Искрени поздрави
  • Много искрено...хареса ми ! Особено финала!
Предложения
: ??:??