27.02.2023 г., 17:50 ч.

Кучето на Валери Станков 

  Поезия
416 3 4

КУЧЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ

 

Едно бездомно кученце във парка

под пейката ми днес се приюти.

И почна леко с мен да се гъбарка:

– Тютюнецът ти, – вика – ми люти!

 

И как я пиеш тъпата загорка?

И с тия книги адски си нелеп! –

освен Буковски, Лев Толстой и Лорка,

май няма други автори за теб?

 

Тъй както си седиш цял ден на сянка,

за нищичко не ти и дреме – хич! –

да бе прочел поне Валери Станков,

познаваш ли го кой е тоя пич?

 

Купи си еспадрили, чифт чорапи,

пък чак тогава в парка поседни!

Добричко псе! – уж, лае, но не хапе,

и с мен изпраща есенните дни.

 

Ту чезне в листопадите безплътни,

ту с кокал от казана се яви.

И се тешим – то псе, а аз – безпътник! –

с прекрасното и страшно C'est la vie.

 

С туй кученце сме лика и прилика.

То нощем спи на моето чердже.

Опитах, но не смогнах да го свикна

с нашийника – и късото въже.

 

И – като знам какъв е поспаланко,

да легна покрай него съм готов –

да му чета на глас Валери Станков! –

и двамата да вием! – от любов.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??