Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2193
15.06.2014 г., 11:36 ч.

Кукла 

  Поезия » Друга
998 0 11



Аз съм празна пластмасова кукла,

а тя ме тъпче със захар и слънце.

Слага червило на устните ми

и сресва косата ми.

После ме кара да седна

пред голямото огледало

и да повтарям до изнемога:

„Аз съм красива.”

После излиза.

Оставя ме в прашния си апартамент

да разглеждам колекцията ù

от хербаризирани рози

и албуми със сватбени снимки.

Носи ми студена минерална вода,

сладолед и

последното модно списание.

Аз ù казвам, че не я обичам,

но тя не ми вярва.

 

Аз съм празна пластмасова кукла –

сини очи,

руса перука.

Тя излиза на среща с приятелки,

а аз пия на дивана.

Пия, за да забравя,

че градът, който не ме приспива,

е клоун без маска,

че съм статист във филм

със сиви улици

и мрежи срещу насекоми.

Срещу думи,

срещу ласки,

срещу всичко онова, което…

което кара алкохола да сладни.

Да са горчиви сутрините

след такова влажно лято.

 

Нощта е паднал ангел

с прекършени от вятъра криле.

Нощта е лъскава витрина с подредени

покриви, клошари, пейки, спирки, млади, кучета, бутилки…

В скута ù седя и плача.

И когато тя се върне,

ми се сърди,

че съм си разрошила косата.

Не мога да намеря чиста чаша.

 

Малка пластмасова кукла

(с батерии).

Красива е,

но красива съм и аз.

Сега ме прегърни и си отивай.

После ще ми обясниш за нея

и за всички останали блудници,

които смущават съня ти.

И не ме измисляй различна.

Аз съм кукла

и се сбъдвам наопаки.

Мляс,

мляс,

мляс!



© Пепър Формаджи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??