Там, където морето вълните разплисква,
плачеща кукла лежи.
И дори цялата от глина, от очите ù бликат сълзи.
Там, където чайки прелитат, захвърлена по тези места,
тихо вятър ехти и ето тя заговаря:
Вземи ме, пътнико ти!
Там, край скалите на морската шир,
пътникът свиден, добър и някак унил.
Докосва косите и песен запява
за живота и обич такава,
която бавно с времето отминава.
Ти, плачеща кукло с изкуствени нежни очи. ...