Отново пролет е. Земята,
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно.
Зелено вън е. Но дали е?
Сърце за тишина петимно,
хралупа търси, да се скрие.
Април ли? Вечният чаровник,
пак лъже, че ще ме обича...
Мен- кукувичка от часовник,
която няма свое птиче... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация