Купувач на забранени неща,
купувач на нова истинска мечта,
поредното клише или книга с откъсната страница.
Аз не искам това, давам всяка цена,
намери ми ключалка за моята душа,
без любов навеки се обричам.
Хайде, злочестнико,
вземи мерките на измъчената ми душа
или и без това ще я пъхнеш в кутийка от кибрит,
да си остане все така сама.
Затвори, завърти ключа, благодаря,
сега го хвърли на дъното, на морската земя.
Пак съм аз, името ми е същото,
дори табелката на входната врата,
но нямам вече блясъка в очите,
нито усмивката от вчера сутринта.
Кристално кълбо вместо очи
и свещ вместо надежда, сърцето да топли.
Готова съм сега, ела при мен,
превърни ме в първата игра,
ще те имам и ще си вървя,
защото това искам от съдбата,
последната обич да стане първата шега.
Погледни ме и не ме моли,
победих, а ти изгуби,
безмълвна съм сега, разбих твоята душа,
не ме проклинай, ти превърна ме в това.
Заради теб платих високата цена,
да си купя най-злочестата съдба.
Но успях, оцелях, без сърце, без душа,
връщам рестото, което ти дължа!
© Мария Манчева Всички права запазени