КУРИЕР ЗА СТИХОВЕ
Може би се опитваме в нощите
да стопяваме мрака,
да изтръскваме с дрехите лошото,
без да знаем какво ни очаква.
И понеже сме родени в матрицата,
се въртим в безкрайни копнежи,
често вперили погледи в птиците
и в техните крехки летежи.
А повдигането ни на пръсти
в много случай е скок,
както виното бавно става по-гъсто
от първоначалния гроздов сок.
Затова го очакваме с нетърпение
и бродираме с думи души,
след сърдечни атаки и отстъпления
утешени и търсещи кой да ни утеши.
Виж циферблатите се умълчават
и някак си приказно – тихо е.
Времето е за позвъняване -
от среднощния куриер за стихове.
© Валентин Иванов Всички права запазени