......по булеварда пристъпва едва
.....тихо безмълвно държи в ръка
.....сякаш без мисъл и с празни очи
.....празна кутия - по всичко личи...
.....минава този странник всеки ден
.....минава все тъй покрай мен
.....веднъж го попитах за тази кутия
.....не че исках отговор да открия....
.....той ме прониза с поглед студен
.....нося парченца от мен
.....изпод капака залепнал от пот
.....нося вътре счупения си живот....
.....един ден изчезна и оттогава
.....животът му счупен потъна в забрава
.....спомен за пълната празна кутия
.....до днес не мога да открия.....14.01.2014 bj
© Богдана Всички права запазени