В кутия от кристали събирах своите сребърни сълзи…
Мечтаех и желаех някой да ги пресуши…
Измъчена, ранена, живеех в своя собствен малък свят…
Зад стени дебели душата си поставих пак…  


Черен лебед от недрата на езерото излетя…
Мъртвият му поглед в очите ми се взря…
Защо живея, щом скрита зад стените съм?
Защо копнея, щом във мен кат адски огън пламък тлей?

Една мелодия далечна близка духом зазвуча…
Сякаш с бясна скорост в главата ми една дума профуча…
Живот… къде си ти? Не ме оставяй тук сама…
Аз искам света около себе си да променя…

Но отговор така и не дойде…
И пак всяка сълза в своята кристална кутийка държа…
И всеки трепет, всеки смях, зад стените дебели ще задържа…
Не ме вини, че с оковите тук завинаги аз ще си стоя…