Събрала съм в кутия от обувки
писмата на децата си.
В тях пишат "хиляди целувки"
и ми разкриват сърцата си.
О ,как обичам да ги препрочитам,
все плача си или се смея.
Със граматични грешки са,но предпочитам
ги така,да ги захвърля не смея.
В много от тях има нарисувани ръчички,
целувам ги със сърце отмаляло.
Напомнят ми за отлетелите птички,
Живота си виждам като в огледало.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени