Потъвах бавно в мрачните води,
потъвах и мрак изпълни моите очи.
Потъвах и в студ скова се моята душа,
потъвах като изгубено дете в самота
и нийде аз не виждах спасителна ръка.
Изгубена в сенките на сивотата,
живот, изпълнен с предателство и лицемерие,
потъвах и не виждах светлината
на свят, изпълнен с обич и доверие.
Къде е дъното?
Макар и мрачно, то ще е опора,
където аз ще мога да поспра, ...