Къде отидохте, не ви намирам,
изчезнахте безшумно като дим.
И само в следите ви се взирам,
оставихте ми брод непроходим.
Без вас сега завинаги е зима
и нищо няма смисъл в този свят,
и разбираемото даже не разбирам,
денят ми със нощта остана слят...
Къде отидохте, мечти, не ви намирам,
изгубих ви улисана във дните си.
Сега ви търся, в тъмното се взирам,
изгубих ви наравно със сърцето си.
© Наталия Иванова Всички права запазени