diad011 (Васил Йотов)
232 280
20.11.2015 г., 23:51 ч.  

Къде са 

  Поезия » Друга
256 0 1

Къде са стъпките? Вървяхме ги боси,

душата  изтривах с горчиви сълзи.

Всеки в душата по нещо си носи,

кой ли ще каже какво ме грози?

Къде са усмивките? Бяхме добри.

Гледахме гордо! Живот с мечти.

Всичко в сърцата къде се затри?

Вярата кой и къде ни запрати?

Къде са децата? Кой ги прокуди?

От бащини къщи. Къде са, кажи?

Всеки в душата дълго се чуди,

сърцето за тях тъжи ли, тъжи.

                                         В.Й. 18.11.2015г.

 

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно стихотворение. Бих го определил като стихотворение на печалните констатации с общовалидност за почти цялата изтерзана българска нация. Но не можем да се правим на ощипани невести и да не признаем, че особено след 10 ноември 1989г. имахме възможност, чрез масово участие в демократичните процеси, да насочим съдбата си в по-добро русло. Уви, държим се масово като добичета подкарани на заколение, примирени с неизбежното, а една част бих нарекъл плъхове, които панически напускат потъващия кораб. Хареса ми краткия ти, но убедителен текст, Василе! Имам само една незначителна техническа препоръка - в ред 5 отдолу нагоре, да се замени "прати" със "запрати".
    При желание от твоя страна, разбира се. Весели празници!
Предложения
: ??:??