Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета.
Пада мечтата ти в тъмна харап**.
Зло атакува – и мъка избрах –
защо не четеш етикетите? –
те са сентенция зряла, велика,
има магична нотка у тях –
ври утопично нашият свят,
къде се намират различните? ...