Къде си? Полето заспива.
Класовете свели са неистовите си стебла.
И царевицата се е присвила,
показва се златистата коса...

Къде си? Слънцето угасна.
Звезди танцуват валс над къщите човешки.
Луната бурно ръкопляска,
облякла е сребристите си дрешки...

Къде си? Лист от роза падна на земята,
едва докосна я и всичко се разтресе.
Една пчела безшумно се премята,
крилцето ù някой нахално отнесе...

Къде си? Облаците пеят.
Дочувам музика и виждам силуети.
Два гълъба се женят,
тя носи хиляди букети...

Къде си? Фениксът отлита.
Една принцеса карнавална рокля е облякла...
Димът рисунки пак заплита.
Сирената поредния плавател е отвлякла...

Къде си? Хиляди ята
на бели щъркели отлитнаха на юг.
Ти също отлетя,
но към звездите, не на юг.

Къде си? С други ангели ли си говориш?
Там раят ли е?
Как ли ще ми отговориш...

Посветено на  брат ми Златко.