monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
11.08.2016 г., 19:39 ч.

Къде си, любов 

  Поезия » Друга
384 0 4

Колко е скучно в самотния  ден,

да препускаш уморен, отегчен.

Покрай теб се стрелкат коли.

Кучета лаят, глава те боли.

 

Стресът напира, чудовищно див.

Дори  ми сервира кафето без стих.

Що за идея в главата се вихри.

Понички топли, ядяхме и кифли.

 

Прясно млекце със  виенска наслада.

Спомени детски. Каква изненада.

На старата улица цъфнал е МОЛ.

Както във църквата  –  мощен разкол.

 

Бройкат ме разни гавази двулични.

Думат ми думи и все неприлични.

Ще чакам със трепет изгрева нов.

Къде си, къде си, къде си, любов?


 

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??