КЪДЕ СИ ТИ, ПРЕКРАСНО МОЕ ДЕТСТВО?
... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,
да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,
завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,
къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг,
да хващам пак със кепчето скариди под някой водораслен тетрапод,
и нощем да сънувам Атлантиди! – изплували от минал мой живот,
по цял ден да замятам чепарета – в ачика! – връз пасажите сафрид,
и – Тигърът на седемте морета, с печалната си старост да съм квит.
За всеки миг платих. Не искам ресто. Невъзвратимото е шепа прах.
Къде си ти, прекрасно мое детство! Живях ли те, или не те живях?